Иван реши, че днес ще вечеря нещо специално. "Две скариди и руска салата – каква изтънчена комбинация!" – помисли си той, обувайки своите най-удобни чехли. В магазина обаче нещата бързо се усложниха. Първо, на щанда за риба се оказа, че скаридите се продават на килограм. „Искам точно две,“ заяви Иван с невъзмутим поглед. Продавачката го изгледа така, сякаш е предложил да изяде обувките си за десерт. След 10 минути пазарлъци тя му връчи две скариди, внимателно завити в пакет, който изглеждаше непропорционално голям. След това Иван се насочи към салатите. Но на витрината липсваше руска салата. "Всичко е свършило", обясни служителят, но добави: "Имаме остатъци от картофена салата и туршия. Можем да ги смесим!" Иван склони, макар и с леко съмнение. На касата се случи кулминацията. Скаридите се оказаха най-скъпото нещо, което беше купувал. "По-добре да бяха златни!“ промърмори той. А импровизираната руска салата беше отбелязана в касовия бон като "салата – експеримент". Вечерта вкъщи Иван осъзна, че скаридите са толкова малки, че изглеждаха като подправка върху салатата. Но пък беше доволен – никой друг не можеше да се похвали с вечеря от "експериментална салата със златни скариди".