Жена изпратила рано сутринта мъжа си за работа и се заела с домакинството и отглеждането на малката си дъщеря, когато внезапно видяла, че пред вратата ѝ седят безмълвно трима старци. Измършавели, с окаяни дрехи, дълги бради и мъдри очи били те. Седели си без да продумат, държейки по гега в ръка. Мръсни и гладни изглеждали, но внушителност и мъдрост лъчала от тях. - Мамо, да ги поканим и нахраним, предложила невръстната щерка, натъжена при вида на старците. Майката се приближила до тях и ги приветствала. След това предложила да влязат в дома ѝ и да се нагостят с каквото има. Най-старият от тях проговорил. - Благодарни сме за поканата, но в дом, където няма мъж, няма да влезем. Когато съпругът ви се прибере, можете да поканите само един от нас. Аз съм Богатство, това е Щастие, а другият ми приятел е Любов. Нека семейството избере кой от нас иска да нагости, знаейки, че каквото име влезе в къщата, това ще царува в този дом и ще съпътства стопаните му. Старците останали неподвижни, а когато съпругът се прибрал, жената и дъщерята му разказали всичко. - Да поканим Богатство - предложил бащата – така ще сме обезпечени до живот и ще можем да живеем в любов щастливо и спокойно. - Щастие с пари не се купува, отвърнала жената. Искам любимите ми хора да бъдат щастливи, пък щом се чувстват така, за какво са им пари. Нека нагостим Щастието. - Мамо, татко, да поканим Любовта – провикнало се момиченцето. Щом се обичаме и живеем в разбирателство, всичко ще бъде наред. Склонили родителите през невинната мъдрост на дъщеря си, приготвили трапезата за гост и излезли единодушно да поканят Любов в дома си. Но за тяхно учудване, когато гостът се изправил и тръгнал, с него тръгнали и двамата му приятели. - Нали можехме да поканим само един от вас, попитала учудено майката. - Да, дъще – проговорили другите двама в един глас – но в дом, в който има Любов, ние – Богатството и Щастието винаги идваме без покана.