Европа, млада и непохитена, четеше своя рицарски роман, когато, във зора незазорена, загина рицарят Иван-Шишман. Европа плачеше за Жулиета, Европа се прехласваше по Бах, а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах. Когато обкръжена от слугини, тя плуваше в охолство и разкош, във Солун, на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош. Когато тя строеше катедрали, и замъци - във зимния Балкан скърбяха тънки липови кавали и плачеха за алтанлъ Стоян. Въздигаха се кървави калета, градени със отрязани глави и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли. А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв, но се превърна в страшна вълча яма, покрита с кости и залята с кръв. Със кремъклия пушка, с проста сопа, със камък и стрели от бучиниш, дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж.