С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата й, Господи, бяла на човека със малката черна душа си дал? Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш? Не го ли попита красотата й ще му трябва ли? Когато жената със белия шал минава, декември край мен мирише на цъфнали ябълки. И той до цъфтежа й нежен върви начумерен, със слепи очи сякаш крачи улисан и сам и топли стотинките в джоба си, дяволът черен, наместо да стопли ръката й - бялата - там. Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета? Веднъж да се беше поспрял и да беше видял, че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета, когато върви през света със белия шал. Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава: нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай, но когато жената със белия шал минава, извади ми очите, Господи, и му ги дай!