Таралежите са странни птици...Докато не ги ритнеш, не излитат...Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е... Ритнаха ме... Полетях малко... Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка... Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в... Смисъла на живота си. Да...И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж... Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и ...да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.