Обядвам си кротко в хола на масата, а Габриел влетява от другата стая с вик: - ТАТЕЕЕЕЕ, МИКАЕЛА НЕ МИ ДАВА ТРИСТА ГРАМА! Спирам да дъвча, отпивам здрава глътка от бирата и примирено питам: - Какво не ти дава? - ТРИСТА ГРАМА! Какво да правя сега? Не ме интересува кой, какво, на кого не дава! Искам да си ям кюфтетата, да си пия бирата и никой да не ми говори нищо! - ТАТЕЕЕЕЕЕЕ! - Чух, бе! Кажи й да ти даде двеста и ми се махай от главата! - АМА, ТАТЕЕЕЕЕЕ, АЗ ИСКАМ ТРИСТА ГРАМА! Боримир дотичва от другата стая: - И АЗ ИСКАМ! - Какво, бе?! Не е много убеден, но е въпрос на принципи: - Миииии, каквото и Габриел. - Ти какво искаше? - обръщам се към малкия с надежда за някакъв по-смислен отговор. - ТРИСТА ГРАМА! - не, пак продължава да си врещи същото. Почвам да се нервирам не на шега. Тук да не е бакалия? Какви триста грама иска т'ва лапе - сирене, салам, руска салата? Как да ги измеря, къде ни е кантара? Подавам му едно кюфте: - На, вземи и бягай да си играеш! Взима кюфтето (нашите деца не връщат храна!), отхапва стабилно и пак крясва: - АМИ ТРИСТА ГРАМА? Поглеждам бирата, но майка му ще се разсърди, щото им даваме да пият само вечер преди лягане. Кресвам на Микаела да дойде: - Ти защо не му даваш триста грама, а? - Какво? - дъщеря ми отговаря с въпрос. - Не знам, от каквото иска там. - Триста грама? - Микаела също изглежда учудена. - ДААААА, ТРИСТА ГРАМА НА ТАБЛЕТААА! Не съм технически грамотен, но откога взеха да продават устройствата на килограм? Да взема да проверя за 50 грама ново айфонче ли? Микаела подава към него таблета и го пита: - Какво искаш? Габриел го грабва и отваря ИНСТАГРАМА!